Освободени палестинци описват влошаване на малтретирането в израелските затвори
ИЗВЪН ЗАТВОРА, Западен бряг (АП) — Чести побоища, пренаселеност, задържане на основни дажби. Освободените палестинци описаха пред Асошиейтед прес влошаващите се малтретирания в израелските затвори, претъпкани с хиляди задържани от началото на войната в Газа преди 10 месеца.
Израелски официални лица признаха, че са направили по-тежки условията за палестинците в затворите, с твърдолинейният министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир се хвали, че затворите вече няма да бъдат „летни лагери“ под негово наблюдение.
Четирима освободени палестинци казаха пред АП, че отношението към тях драстично се е влошило в затворите, управлявани от министерството след атаките на 7 октомври, които предизвикаха последната война между Израел и Хамас в Газа. Някои излязоха от месеци на плен изтощени и емоционално белязани.
Пети затворник, Муазаз Абаят, беше твърде отслабен, за да разкаже подробно преживяването си скоро след освобождаването му през юли след шест месеца в затвора Накаб в Южен Израел. С крехък вид и неспособен да се съсредоточи, той успя да събере сили да говори само няколко минути, като каза, че редовно е бил бит.
Сега у дома извън Витлеем, 37-годишният мъж трудно може да напусне креслото си.
„През нощта той халюцинира и стои в средата на къщата, в шок или си спомня мъченията и болката, през които е преминал“, каза братовчед му Ая Абаят. Подобно на много от задържаните, той беше поставен под административно задържане, процедура, която позволява на Израел да задържа хора за неопределено време без обвинение.
АП не може независимо да провери сметките на затворниците. Но те описаха подобни условия, въпреки че бяха държани отделно. Докато Абаят успя да говори само накратко, другите четирима говориха дълго с АП, а един поиска анонимност от страх да не бъде арестуван отново. Техните сметки съвпадат с доклади от правозащитни групи, които са документирали предполагаеми малтретирания в израелските центрове за задържане.
Тревогата сред правозащитните групи относно малтретирането на палестински затворници се фокусира главно върху военни съоръжения, по-специално Sde Teiman, пустинна база, където израелската военна полиция арестува 10 войници по подозрение в содомизиране на палестински задържан. Съоръжението за задържане в базата е държало повечето от палестинците, заловени при нападения в ивицата Газа от началото на войната.
Войниците, петима от които вече са освободени, отричат обвинението в содомия. Защитникът им заяви, че са използвали сила, за да се защитават срещу задържан, който ги е нападнал при обиск, но не са го малтретирали.
Израелската армия казва, че 36 палестински затворници са починали в управлявани от военни центрове за задържане от октомври. В него се казва, че някои от тях са имали „предишни заболявания или наранявания, причинени им в резултат на продължаващите военни действия“, без да се уточнява повече.
Според докладите от аутопсията на петима от задържаните двама са имали следи от физическа травма като счупени ребра, докато смъртта на трети „можеше да бъде избегната, ако имаше повече грижи за медицинските му нужди“. Докладите са предоставени на АП от Physicians for Human Rights-Israel, израелска правозащитна организация, чиито лекари са наблюдавали аутопсиите.
Изправени пред призиви да затворят съоръжението Sde Teiman, военните прехвърлят стотици палестинци от базата в затворите, управлявани от министерството на Бен Гвир.
Но според Абаят и другите, които са говорили с AP, условията в тези заведения също са травматични.
Мунтир Амира, политически активист от Западния бряг, държан в затвора Офер, каза, че пазачите редовно бият задържаните за наказание или често без никаква причина.
Той каза, че той и още 12 души са споделяли килия само с шест легла и няколко тънки одеяла, замръзвайки през зимните месеци. Когато затворниците трябваше да отидат до тоалетната, те бяха с белезници и наведени и ги пускаха навън само за 15 минути два пъти седмично, каза той. Амира беше държан в административно задържане, очевидно заради негови публикации във Фейсбук, критични към Израел.
Той каза, че е загубил 33 килограма (72 паунда) през трите си месеца в ареста поради минимална храна.
Лечението доведе някои до ръба: Амира разказа за ден, когато той и съкилийниците му гледаха през прозореца на килията си как друг затворник се опитва да се самоубие, скачайки от висока ограда. Той каза, че са блъскали вратата им, за да получат помощ. Вместо това, каза той, войници с две големи кучета влезли в килията им, вързали ръцете им, наредили ги в коридора и ги били, включително и по гениталиите.
Той каза, че когато е бил арестуван за първи път през декември, пазачите са му наредили да се съблече гол и да разтвори краката си, след което са го набили, за да се подчини, когато той е отказал. По време на последвалия преглед един от надзирателите е намушкал гениталиите му с метален детектор, каза той.
Министерството на националната сигурност каза в изявление до АП, че не е запознато с твърденията за малтретиране от страна на петимата освободени мъже. Той каза, че следва „всички необходими основни права“ за затворниците и че задържаните могат да подават жалби, които ще бъдат „напълно разгледани“.
Но той каза, че умишлено е „намалил условията“ за палестинските задържани „до минимума, изискван от закона“ от 7 октомври насам. Целта, каза той, „е да възпре ... терористичните дейности.“
От началото на войната населението на палестинските затвори почти се е удвоило до почти 10 000, включително задържани от Газа и няколко хиляди души, задържани от Западния бряг и източен Йерусалим, според HaMoked, израелска правозащитна група, която събира данни от затворническите власти .
Задържаните включват предполагаеми екстремисти, заловени при нападения на Западния бряг, и палестинци, заподозрени в нападения срещу войници или заселници. Но други също очевидно са били задържани за публикации в социалните медии, критикуващи Израел или минал активизъм, според доклад на Службата на ООН за човешките права.
И четиримата бивши задържани, които говориха надълго, казаха, че гладът може би е техен най-голямото предизвикателство.
Закуската беше 250 грама (9 унции) кисело мляко и един домат или чушка, споделени между петима души, каза Омар Асаф, базиран в Рамала пенсиониран професор по арабски език, също държан в Офер. Той също каза, че е бил разпитван заради публикациите му в социалните мрежи.
За обяд и вечеря, каза той, всеки човек получава две трети от чаша ориз и купа супа, споделена с другите.
„Не видяхте цвета на плодовете... .а не парче месо“, каза той.
Според Мохамед ал-Салхи, който по това време е излежавал 23-годишна присъда в затвор в Йерусалим, веднага след 7 октомври са наложени по-тежки условия. за формиране на въоръжена група.
Дни след нападението, каза той, пазачите съблякоха килията му от всичко, включително радио, телевизори и дрехи. В крайна сметка броят на затворниците в килията нарасна от половин дузина на 14, а завесите в общите душове бяха премахнати, оставяйки ги да се мият открити, каза той. Ал-Салхи беше освободен през юни, след като изтърпя присъдата си.
Половин дузина палестински семейства се събраха пред Офер един ден по-рано този месец, за да изчакат освобождаването на своите роднини. Когато портата се плъзна, няколко измършавели мъже с разрошени коси и груби бради излязоха, преди да паднат на земята, за да се помолят.
Мутасим Суалим прегърна баща си. Той каза, че е прекарал една година в затвора заради публикация във Фейсбук.
„Вкусът на свободата е много приятен“, каза той.
Други отказаха да говорят.
„Току-що прекарах два месеца в затвора“, каза един, докато минаваше покрай тях. „Не искам да се връщам.“
___
Журналистите от Асошиейтед прес Мая Алеруцо във Витлеем и Мелани Лидман в Йерусалим допринесоха за този доклад.
___
Намерете повече от отразяването на AP на https ://apnews.com/hub/israel-hamas-war
